Не ме достигаш –

изпепелените клони рядко отново растът.

Последици от душевен пожар,

горях,бошувах,притихнах и спях –

но пресъхват ми без допир ръцете.

С изчезнал от мен кръговрат,

блуждая сред отломки и поглед вперен назад.

  Кой те обича ?

Неизмислено !

То като живо

лети

и като бездушно

приижда.

Открий в него

самотно,

бледо лице…

 Ти като вечен летиш

и като порив прииждаш !

Помълчи за миг,

но нека бъде откровенно!

  Признай след това –

кой те откри?